Markov stone
Photo Filipov Ivo · CC BY-SA 4.0Source file on Wikimedia Commons
Overview
About this site
What the sources say
„Марковият камък“ или „Големият камък“ намиращ се в землището на Долно Ябълково е древно култово съоръжение. Обектът е описван и често като „Тракийско светилище Големият камък“.
Камъкът представлява мегалитен валун с височина 8 m, който е закрепена върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата в древни времена са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които според народните поверия се пълнят с лековита вода, които местните хора наричат „очите на Бога“.
Article in BulgarianRead on Wikipedia6 min readCC BY-SA 4.0
The full article
Markov stone: the whole story
Summary in EnglishSources for this section
Sources for this section
Markov stone is a megalith (abstract root) in Dolno Yabalkovo, Bulgaria. No English Wikipedia article exists for it; the full text below is the Bulgarian article "Марков камък (Долно Ябълково)", shown in the original language.
Откритие и датировкаSources for this section
Sources for this section
Марков камък за пръв път е описан и публикуван за археологията от братя Шкорпил. Мегалитното съоръжение е датирано от XII – VII век пр. Хр. Археолозите предполагат, че камъкът е принадлежал към тракийско светилище от ранната Желязна епоха (XII в. пр. Хр.) изградено на същото място. Светилището не е проучвано сериозно археологически. Откритите на място артефакти материали свидетелстват, че то е било свързано с култа към Слънцето, плодородието и Великата Богиня майка.
Описание и местоположениеSources for this section
Sources for this section
Култовото съоръжение се намира на около 2,5 км югоизточно от с. Долно Ябълково в посока Белеврен, на склона на десния бряг на р.Паперица, източно от връх Китка и североизточно от връх Голямата Калка. Склонът на който е разположен Марковият камък е обърнат на запад-югозапад и е покрит с многобройни скали и скални блокове. Заобленият гранитен мегалитен валун е с яйцевидна форма, с диаметър около 9 m и височина около 8 m. Камъкът е стъпил на грунтовата скала по такъв начин, че отдолу остава свободен проход, през който може да мине човек. На заобления му връх са издълбани две кръгли котловидни вдлъбнатини – от по-голямата изтича отстрани улей, под който на грунтовата скала има друга вдлъбнатина с улей издълбан отстрани. По много от разхвърляните край Марков камък скални блокове също има издълбани панички и ямки, като особено добре са оформени две диаметрално разположени кръгли вдлъбнатини върху един двуметров блок на около 20 m. от Марковия камък.
Предания и легендиSources for this section
Sources for this section
Култовият характер на Марков камък е добре засвидетелстван по етнографски път. Камъкът е добре известен на жителите на всички околни села. Устната традиция разказва, че събираната във вдлъбнатините вода е лековита (особено за безплодие и болести на очите). В миналото всяка пролет край мегалитния валун се е организирал голям събор, където се е давал курбан и са се палели големи огньове. Според местното население датата на която се е организирал съборът е 2 май (летният Атанасов ден), друго посочват 5 май (Гергьов ден).
Местните предания разказват, че в долмените живеели змейове, които крадели най-личните моми и ергени от селото. Предания от Възраждането свързват мястото с народния епос за Крали Марко. Когато минавал през Странджа на път за Истанбул, юнакът взел камъче и го метнал зад гърба си. То паднало на три метра назад и останало там завинаги. Хората го нарекли „Марков камък“.
Друго предание гласи, че Света Богородица е изпуснала камъка. Божията майка искала да помогне на византийския император Константин в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в една престилка. Един от тях изтървала край Долно Ябълково. В наши дни мястото често се посещава от жени, които имат репродуктивни проблеми и вярват, че „богородичният“ скален отломък лекува безплодие.
В миналото всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично селата Долно Ябълково, Белеврен, Факия, Сливарово, Кирово и Голямо Буково се събирали край Големия Марков камък. В непосредствена близост до „Големия камък“ се намира много по-малък камък с издялан в скалата улей и две стъпаловидно разположени издълбани легенчета, където според свидетелствата на жителите от околните села се е осъществявало заколването на агнета за курбан чак до средата на 50-те години на ХХ век. До този период е съществувала и традицията курбани да се правят навръх пролетното равноденствие (20 – 21 март). Според традицията жените от селата тръгвали от рано, за да подготвят курбан и през целия ден нареждали молитви за дъжд. В наши дни се е запазило вярването, че през провиралището под камъка се минава „за здраве“.
Обредно-култови практикиSources for this section
Sources for this section
Марков камък е бил до по-нови времена място, където са се изпълнявали изцелителни култово-обредни практики – търсещи лек за болни очи са идвали да измиват лицето си със свещената вода от скалните вкопавания на върха на мегалитния валун. Този обред е тълкуван като част от древните мистериални посвещавания свързани с „проглеждането“ на неофита. В тази връзка, като отглас от същите тези практики, мислени като раждане на новопосветения тук са практикувани ритуали за лекуване на женско безплодие. Формата на мегалитния валун напомняща за космическото яйце, което е важен елемент от орфическата космогония и скалната арка в съседство със сигурност свидетелстват според проф.Васил Марков за древен посветителен ритуал.
Свързаност с други култови обектиSources for this section
Sources for this section
Върховете Китка и Каракуш, Градишкият рът, връх Калката, ридът над десния бряг на река Паперица и вододелният рът между реките Паперица и Кировска до м. Коруба образуват една голяма, обърната на северозапад отворена дъга. По нея са разположени долмени и могилни некрополи. Марковият камък се намира по средата на тази своеобразна дъга и представлява неин естествен център. Според археолозите, става дума за обособен микрорайон със свой култов център. Границите на този район обаче трудно могат да бъдат категорично обособени, защото на югозапад районът се свързва с долмените около с.Горно Ябълково, на североизток се намират долмените в землището на с.Кирово, а на югоизток е разположено аязмото при скалите на с.Белеврен, където са разположени още два култови комплекса използвани от древните тракийски племена обитавали района.
Опазване и консервацияSources for this section
Sources for this section
Изградена е малка стълба, която води нагоре към върха на камъка. Гледан от западната част, мегалитният валун прилича на един от основните колоси в светилището Бегликташ. Монолитът е „закрепен“ върху други две скали, като в свободното пространство между двете повърхности е образуван процеп.
Марков камък попада в историческите обекти, които ще бъдат популяризарани в рамките на проекта „Деултум – врата към загадъчната Странджа“, който е финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие“.
Мегалитното съоръжение е обявено за Природна забележителност през 1973 година.
Според спомени и разкази на жители от местните села на разстояние от около 50 м североизточно от камъка е съществувал долмен, който е бил разрушен напълно през 1970-те години. По данни на Светослав Соловьов на около 150 м западно от мегалитния валун „Марков камък“ е локализиран скално-изсечен трон, а на още около 300 м югозападно има дълъг хоризонтален камък, върху който ясно си личат следите от издълбан в скалата своеобразен „часовник“ – кръг с диаметър 30 – 40 см с малка дупка в средата.
В района около Марковия камък през годините са регистрирани множество иманярски инвазии, за което свидетелстват множеството изкопи и разхвърляни на терен счупени каменни плочи (вероятно от долмени). Популярни местни иманярски легенди разказват за „златото на Вълчан войвода и за граничен офицер, който намерил част съкровището“.
Вижте същоSources for this section
Sources for this section
Кралимарковите следи
Кралимаркова стъпка (Сталево)
Мегалитно светилище под Царев връх
Маркова скала
Маркова стъпка (Кралев дол)
Маркова трапеза
Стъпката на Крали Марко (Габрене)
Говедар камен
Белата скала
Мегалитно светилище под Маркови кули
Външни препраткиSources for this section
Sources for this section
„Морски хора“ – док. филм за лечебната сила на Марков камък (автор: Петя Пеева) Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine.
Фотогалерия със снимки от Марков камък
Tradition and region
About this kind of monument
Thracian rock sanctuaries of Bulgaria
In the Eastern Rhodope and Strandzha mountains of Bulgaria, rocks have been cut, carved and used as sanctuaries for thousands of years, and the Atlas lists many of them as "megaliths". The Thracians were an Indo-European-speaking people who inhabited large parts of south-eastern Europe in ancient times, including modern Bulgaria, Romania, North Macedonia, northern Greece and European Turkey, and they reused many of the sites. Strandzha has a large concentration of ruins of Thracian sanctuaries, sacrificial altars and dolmens.
Perperikon, in the Eastern Rhodope Mountains 15 kilometres north-east of Kardzhali, is an ancient Thracian city on a rocky hill 470 metres high, thought to have been a sacred place; it is described as the largest megalith ensemble site in the Balkans. In the Middle Ages it served as a fortress. Beglik Tash, a prehistoric rock sanctuary on the southern Black Sea coast north of Primorsko, was reused by Thracian tribes in the Iron Age.
Many of the places listed as megaliths here are natural rock formations. Beglik Tash is a natural rock formation of megaliths of hardened magma, from a volcano of the Mesozoic era; most of the megaliths have traces of carving for Thracian rituals, and there are the remains of a labyrinth and a "Thracian sun-clock" formed of huge stones, as well as a 150-ton rock. It is often hard to tell where nature ends and human work begins.
Dating depends on the finds in the few excavated parts, and most sites are listed with a broad range.
When visiting, look for traces of carving on the rock, and for steps and niches.
Paraphrased from Wikipedia: Thracians, Wikipedia: Perperikon, Wikipedia: Beglik Tash, Wikipedia: Strandzha · CC BY-SA 4.0
From the article
Dated moments in the story
- 2015
„Морски хора“ – док. филм за лечебната сила на Марков камък (автор: Петя Пеева) Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine. Фотогалерия със снимки от Марков камък
Source
Photographs
1 photograph, each with its author and licence
Where it stands
Bulgaria
The pin marks the monument itself — its exact point.
- Coordinates
- 42°07′23″ N, 27°09′14″ EFor a GPS or map app: 42.12300, 27.15400
Access is as our sources describe it; we have not visited the site to check.
Nearby
The closest sites in the Atlas, by straight line.
Belevrenski dolmens
Granichar dolmens- Megalithic mound (tumulus with integral stones)Ahlatlı Fisherman's Tumulus700–50 BCE
- DolmenAhlatlı Kozaalçağı Dolmeni4000–3000 BCE
- DolmenAhlatlı Balıkçı Dolmeni4000–3000 BCE
- Megalithic mound (tumulus with integral stones)Ahlatlı Höyükeyrek Tumulus700–50 BCE
- Megalithic mound (tumulus with integral stones)Beyci Village Tumulus700–50 BCE
- Megalithic mound (tumulus with integral stones)Karaabalar Bandit Tumulus700–50 BCE
Sources
Every record behind this page, with the link it came from.
1 source behind this page
- 01Wikidata Q20499079wikidata.org
Image files
- Markov stone 1.jpgFilipov IvoCC BY-SA 4.0
Report a correctionWrong date, name, photograph or source? Tell us and it will be put right.
Around this place
The ten nearest sites, by compass
- Belevrenski dolmens4.4 km SE
- Granichar dolmens6.3 km E
- Ahlatlı Fisherman's Tumulus7.3 km E
- Ahlatlı Kozaalçağı Dolmeni7.3 km SE
- Ahlatlı Balıkçı Dolmeni7.8 km E
- Ahlatlı Höyükeyrek Tumulus10 km E
- Beyci Village Tumulus10 km SW
- Karaabalar Bandit Tumulus11 km SE
- Mercan Baba Dolmeni11 km S
- Malkoçlar Deliklitaş 2 Dolmeni11 km SW
Credit
Text, licence and sources
Text from the Wikipedia article "Марков камък (Долно Ябълково)" (Bulgarian), licensed CC BY-SA 4.0; authors are listed in the page history. Reused under CC BY-SA 4.0. Read on Wikipedia · Edit history and authors